вторник, 31 януари 2012 г.

Зимна приказка


от инж.Петър Георгиев – компютърен динозавър, но най-после не за ползата или вредата от компютрите




Още неприключили празненствата за Нова година и ето зимата показа своя нрав. И тъй като това ми се случи насред Балкана, резултатите можете да видите на снимки 1 и 2 – зимни картини от подножието на вр.Острец.



Хубавото е,  че особена изненада за нас, живущите или пребиваващите там 11 електорални единици, на възраст от 50 до 86 години, това не беше неочаквано.

По-лошоте бе, че времето изненада любимата ни администрация, както и всички монополисти, отговарящи за така желаните в този момент ток, вода и чисти пътища.

Понеже и трите неща ги нямаше повече от 6 /шест/ дни, преминах към резервния вариант – почивка, мислине и писане /виж снимка №3/.

Да не забравя и пиенето на ракия във всичките й състояния,  което бе най-трудното. От една страна поради нейното изобилие в този географски район, а от друга, заради липсата у мен на някакъв ензим, който трябвало да я разгражда . От личен опит мога да твърдя, че отсъствието на този ензим е по-лошо от всичко друго, особенно ако си се родил не в Азия, където естествено хората си живеят и без него, а сред единствения народ на земята, който не си мери дори ракията /и съвсем отскоро започна да измерва подаваната и отпадна вода, разбра, че парното не е отпаден продукт от проиводството на електроенергия, а се произвежда може би нарочно, за да влошава живота на гражданите и т.н./.

Тези от Вас, които са пътували по света са забелязали, колко внимателно, с почти медицинска точност нашите нови приятели наливат в чашите тяхната местна ракия. На една тънка, копринена нишка, с умение, което постига с поколения опит.

За радост при нас още не е така и това особено помага за преодоляването на трудностите в подобни моменти, когато си принуден да се върнеш към началото на цивилизацията. Още по-добре е, че изобилието и неговото разхищение /в очите на неразхищаващите/ не се отнася само за алкохола, а и за дървата, месото, туршиите, компотите, -ите, -ите и всички останали благини, с които са пълни къщите ни.

И то са пълни независимо и даже въпреки усилията полагани от същата тази администрация и монополисти, поне да ни няма.

Ала ние сме си тук и като така, на седмия ден /времето, за което казват, че е бил сътворен светът/, чудесата на цивилизацията отново се завърнаха при нас.

Ние се преброихме и с радост установихме, че всички сме живи и здрави.

Събрахме се за пореден път да обсъдим терористичните заплахи от страна на природата и взехме единодушно решение, изтеклия период да го разглеждаме като подготовка за кастингите за следващия сезон на „сървайвър“.  Ако разбира се там не наложат възрастови ограничения, нещо, с което разбирате, че засега не можем да се справим. Иначе както сме загрели, просто ще „издухаме“ конкурентите.

Ха, наздраве и до следващия сняг!